"Сложността на виждането за драма и театър на съвременните белгийски автори се състои в това, че те предпочитат преплитането на няколко пласта от значения и възможни тълкувания пред категоричността на яркия образ или силната метафора. Те се стремят да открият конфликта и проблема в нюанса, а не в конкретния сблъсък. Те създават една особена в двойствеността и многозначността си привидно естествена, ежедневна, разпознаваема ситуация, за да могат после да разкрият в нея онова, което е истински драматично или истински комедийно, да подадат на зрителя нишката, която може да го отведе в дълбочината на страданието, в бурята на скритата страст или в трагиката и комичното на липсата на любов и разбиране. В този смисъл образът на съвременната белгийска драма е повече от сложен за разкриване и очертаване именно защото нищо от него не се вижда ясно и недвусмислено от пръв поглед и трудно се поддава на изследване с познатите инструменти на анализа и синтеза. Това обаче съвсем не означава, че всичко в тази драматургия е обвеяно от мъглите на северната мистичност и неясните чувства на нордическата душа. Съвсем не -съвременните белгийски драматурзи, а най-изявените сред тях са представени в тази книга, създават пиесите си за своите зрители, за хората, които искат да разберат защо живеят така, къде е отишла паметта им за радостта и любовта, защо не изпитват вече никакви чувства към никого и към нищо, защо ядат прекалено много шоколад или защо играта на двойници и приумиците насън и наяве изразяват същността им по-добре, отколкото истината и реалността.”
Светлана Панчева